Казвам се Росица Атанасова - Минева и съм старши учител по АЕ с над 30 годишен стаж. Целият си педагогически опит съм придобила в Пето основно училище "Митьо Станев", гр. Стара Загора.
През изминалите години съм работила във всички етапи на обучение - предучилищна степен, като възпитател 5-8 клас, начален учител и понастоящем - учител по английски език. Познавам и обичам възрастовите особености на децата от всяка една възраст и генерация и работата ми с тях ми носи истинско удоволствие и удовлетвореност. Като езиков учител се стремя да прилагам интерактивни методи и иновативни подходи на обучение в моята класна стая. Освен че съм учител, аз съм и един активен учащ през целия си съзнателен живот, който не престава да се образова с всеки изминал ден, търси иновативни решения, не се страхува да експериментира и прилага в своята рутинна работа новостите на технологичния 21-ви век. Моят най-добър учител, това са моите ученици. И това, което ме прави истински щастлива са техните постижения.
Моята философия е много семпла - любов, доверие, синергия.
За да дадеш знания и получиш в замяна знаещи и можещи хора, трябва двустранно доверие и разбиране. За да е отворен ума на този, който обучаваме, трябва да е отворено и сърцето му. Ето защо се стремя, колкото е възможно повече да бъда близко до своите ученици, колеги и родители. Децата са искрени и спонтанни - те се отблагодаряват по много начини, когато усетят любовта на учителя зад усърдието му да ги научи. Споделянето на професионален опит с колеги, популяризира добрите практики и ги прави работещи в повече класни стаи. А с това идва и промяната към по-доброто образование. Ето защо максимата "Sharing is caring" (Споделянето е грижа) е работеща между мен и моите колеги в училище и в цялата страна. Родителите трябва да са наясно с целия процес на обучение на техните деца, да бъдат редовно информирани и да се чувстват ангажирани и подкрепящи дейността на учителя. Мисля , че ако учителят успее да построи този равностранен триъгълник правилно, то всяка образователна мисия, която той предприеме ще се увенчае с успех.
Факт е, че през последните 100 години (голяма част, от които в миналия век) пазарът на труда се е нуждаел от фермери и работници във фабрики. Спомням си времената, когато нормално беше в класната стая учителят да стои пред класа, да бъде единственият извор на знания, наред с учебниците, тъй като Интернет все още не съществуваше. Беше повече от нормално учителят да организира и ръководи учебния процес фронтално, учениците да правят записки, да заучават и възпроизвеждат наученото от учителя и учебника и да бъдат оценявани съобразно репродуктивните си заложби и способности. Беше нормално чиновете в класната стая да бъдат подредени по редички - по аналогия на нуждите на пазара на труда по “онова време”.
“Онова време” е вече безвъзвратно минало, то си остава в архива на двадесети век и вече трябва да се съобразяваме с условностите на двадесет и първото столетие. Сега ние учителите сме длъжни да подготвим днешните ученици за един съвършено нов и различен пазар на труда. Със сигурност вече знаем, че сегашните ученици не само ще упражняват нови професии, но те ще трябва и да създават сами работните си места. Ще им се налага да се конкурират с други зрелостници по целия свят и ще имат нуждата от усвояване на нови, специфични умения - такива, че техния труд да не може да бъде заменен посредством екстремно развиващите се технологии. За да бъдат успешни на пазара на труда, днешните учениците трябва да придобият и усъвършенстват именно в училище качества и умения за креативност, комуникативност, аналитично мислене, сътрудничество, предприемачество, дигитална грамотност. Те ще трябва да се адаптират към промените и да останат устойчиви и ефективни в условията на различни работни среди.
Как ние учителите да направим така, че да дадем възможност на нашите учениците да поемат сами своята отговорност и инициатива за собственото си обучение, но в същото време да ръководим техните усилия без да им налагаме своя мироглед? Вероятно това е една от най-трудните задачи на съвременното образование навсякъде по света. Но трудността е поредното голямо предизвикателство, което ще бъде преодоляно в хода на прогреса на човечеството в условията на свръх технологичния двадесет и първи век.
Ето защо се налагат бързи и драстични промени в образователните системи в световен мащаб, които се изразяват с широкото навлизане на новите технологии в учебния процес, нарастват нуждите от въвеждане на гъвкави модели за персонифициране на учебното съдържание от учители и ученици с цел да се създаде учебна среда близка до нуждите на всеки ученик. Променя се и ролята на учителя в образователния процес - от лектор в клас той се превръща в инструктор, медиатор, фасилитатор (подкрепящ) и коуч (трениращ), така че в последната си роля учителят да може да адаптира учебното съдържание в зависимост от специфичните нужди на своите ученици и гарантира техния бъдещ успех, независимо степента им на развитие на настоящия етап.
През изминалите години съм работила във всички етапи на обучение - предучилищна степен, като възпитател 5-8 клас, начален учител и понастоящем - учител по английски език. Познавам и обичам възрастовите особености на децата от всяка една възраст и генерация и работата ми с тях ми носи истинско удоволствие и удовлетвореност. Като езиков учител се стремя да прилагам интерактивни методи и иновативни подходи на обучение в моята класна стая. Освен че съм учител, аз съм и един активен учащ през целия си съзнателен живот, който не престава да се образова с всеки изминал ден, търси иновативни решения, не се страхува да експериментира и прилага в своята рутинна работа новостите на технологичния 21-ви век. Моят най-добър учител, това са моите ученици. И това, което ме прави истински щастлива са техните постижения.
Моята философия е много семпла - любов, доверие, синергия.
За да дадеш знания и получиш в замяна знаещи и можещи хора, трябва двустранно доверие и разбиране. За да е отворен ума на този, който обучаваме, трябва да е отворено и сърцето му. Ето защо се стремя, колкото е възможно повече да бъда близко до своите ученици, колеги и родители. Децата са искрени и спонтанни - те се отблагодаряват по много начини, когато усетят любовта на учителя зад усърдието му да ги научи. Споделянето на професионален опит с колеги, популяризира добрите практики и ги прави работещи в повече класни стаи. А с това идва и промяната към по-доброто образование. Ето защо максимата "Sharing is caring" (Споделянето е грижа) е работеща между мен и моите колеги в училище и в цялата страна. Родителите трябва да са наясно с целия процес на обучение на техните деца, да бъдат редовно информирани и да се чувстват ангажирани и подкрепящи дейността на учителя. Мисля , че ако учителят успее да построи този равностранен триъгълник правилно, то всяка образователна мисия, която той предприеме ще се увенчае с успех.
Факт е, че през последните 100 години (голяма част, от които в миналия век) пазарът на труда се е нуждаел от фермери и работници във фабрики. Спомням си времената, когато нормално беше в класната стая учителят да стои пред класа, да бъде единственият извор на знания, наред с учебниците, тъй като Интернет все още не съществуваше. Беше повече от нормално учителят да организира и ръководи учебния процес фронтално, учениците да правят записки, да заучават и възпроизвеждат наученото от учителя и учебника и да бъдат оценявани съобразно репродуктивните си заложби и способности. Беше нормално чиновете в класната стая да бъдат подредени по редички - по аналогия на нуждите на пазара на труда по “онова време”.
“Онова време” е вече безвъзвратно минало, то си остава в архива на двадесети век и вече трябва да се съобразяваме с условностите на двадесет и първото столетие. Сега ние учителите сме длъжни да подготвим днешните ученици за един съвършено нов и различен пазар на труда. Със сигурност вече знаем, че сегашните ученици не само ще упражняват нови професии, но те ще трябва и да създават сами работните си места. Ще им се налага да се конкурират с други зрелостници по целия свят и ще имат нуждата от усвояване на нови, специфични умения - такива, че техния труд да не може да бъде заменен посредством екстремно развиващите се технологии. За да бъдат успешни на пазара на труда, днешните учениците трябва да придобият и усъвършенстват именно в училище качества и умения за креативност, комуникативност, аналитично мислене, сътрудничество, предприемачество, дигитална грамотност. Те ще трябва да се адаптират към промените и да останат устойчиви и ефективни в условията на различни работни среди.
Как ние учителите да направим така, че да дадем възможност на нашите учениците да поемат сами своята отговорност и инициатива за собственото си обучение, но в същото време да ръководим техните усилия без да им налагаме своя мироглед? Вероятно това е една от най-трудните задачи на съвременното образование навсякъде по света. Но трудността е поредното голямо предизвикателство, което ще бъде преодоляно в хода на прогреса на човечеството в условията на свръх технологичния двадесет и първи век.
Ето защо се налагат бързи и драстични промени в образователните системи в световен мащаб, които се изразяват с широкото навлизане на новите технологии в учебния процес, нарастват нуждите от въвеждане на гъвкави модели за персонифициране на учебното съдържание от учители и ученици с цел да се създаде учебна среда близка до нуждите на всеки ученик. Променя се и ролята на учителя в образователния процес - от лектор в клас той се превръща в инструктор, медиатор, фасилитатор (подкрепящ) и коуч (трениращ), така че в последната си роля учителят да може да адаптира учебното съдържание в зависимост от специфичните нужди на своите ученици и гарантира техния бъдещ успех, независимо степента им на развитие на настоящия етап.